В разговор с приятели възникна спор по въпроса -Как и кога се влюбваш?

Като стигнахме до двете основни тези- едната - че се влюбваш постепенно, а другата - че влюбването става изведнъж и ненадейно?

А как е при вас?

Как : Светкавично бързо (от пръв поглед)

Кога: Когато излъчва свобода и увереност. Когато се почувствам в по-слаба от него.

До кога: Докато не тръгне да си избива комплексите и слабостите върху мен (да демонстрира псевдомъжкарлък) т.е. до първата среща :). Шегувам се.

Не ми се е случвало да става постепенно влюбването, обикновено нещата с в низходяща градация. Не се ли появи веднага, кога?! Тя природата си знае работата. Ако иска да ми посочи даден човек го прави веданга на секундата.Пък дали ще я послушам вече е отделен въпрос...

И все пак говорим за влюбването като страст, тръпка, нали? Не за любов

Много сложен въпрос...е, поне за мен е такъв...честно казано мисля, че и двете тези са напълно валидни... и че това си е доста индивидуално

Лично при мен обаче винаги се е получавало така, че когато някой ме привлече още в първия момент...после не се стига до влюбване  Така да се каже - "влюбване от пръв поглед" не съм имала в скромния си 19 (близо 20) годишен живот :)))) Макар че съм свидетел как при много мои близки се е получавало и после е прераствало в много силна връзка :)) 

Моите, така да се каже, "обекти на обожание"... :) ... влюбвам се в тях постепенно, като ги опознавам и като намирам нещо у тях, което се оказва..."разковничето" :)) дори ми се е случвало първоначално някой да ми е по-скоро неприятен като компания, а с течение на времето да се... пооплета

Но, както казах в началото...това е много индивидуално за всеки отделен човек :)))

Това е нож с две остриета. Този въпрос може да бъде разглеждан по-толкова много различни начини, че може би няма да ми стигне един ден за да го опиша. Ще се опитам да бъда кракът. Вчера с това прекрасно цвете с име Нати спорихме доста дълго на темата: Има ли любов? Да ли тя не е просто утопия?, необходимост възникнала през вековете? Незная, може и да си противореча, но както мога да кажа, че има, така мога да кажа и, че няма, поне не в истинския смисъл на думата. Тъй като за да говорим за влюбване трябва да има любов, но да не се отклонявам излишно. Лично за мен влюбването е възможно само след като опознаеш един човек. Не може просто така с магическа пръчица да махнеш и готово, вече се обичате. Не става така, поне в реалния живот. За да опознаеш един човек, понякога не би ти стигнал и цял един живот. Дори тогава може да има неща, които да не знаеш за него. Винаги съм си мечтал за тази любов, онази истинска, изпепеляваща любов, толкова силна и гореща, изпълнена с толкова много страст, да обичаш толкова много някого, че да си готов да дадеш животът си за него, да си готов да прекрачиш всички граници, да си готов да нарушиш всички принципи и правила, та нали за това се научават, за да знаем после как да ги нарушаваме. Разбира се, в съвремието в което живеем все повече си мисля, че такива отношения между хората са напрактика невъзможни. Днес няма чувства, няма нежност, няма страст, няма плам, няма ласки, няма нищо, има просто задоволяване на определени животинси потребности, цялата святост на любовта и нейната красота са изместени от метериалното, от фактори които само развалят човека. Ето тук идва другата противоположност - Тогава излиза, че такава любов няма. Днес казват - Любовта е до време, след това остава само уважението. Не зная, дали е така, не съм го изпитал. Въпреки всичко, аз продължавам да вярвам в тази невъзможна любов, тя ми дава сили да гледам напред, тя ме изпълва с надежда. Ако още някой не е разбрал за какво точно говоря, ми това е да срещнеш този човек, който да те накара да се чувстваш специален, да те накара да се чувстваш значим, да те кара да се чувстваш различен, всеки ден с него, респективно с нея, да е по-хубав и по-специален от предния, да преобърне целия ти свят с главата надолу, когато той/тя страда и ти да страдаш, когато той/тя плаче и ти да плачеш, когато той/тя е щастлива и ти да си щастлив, твоят живот да бъде и нейн. Двете "половинки" да живеят и дишат като едно цяло. Звучи толкова красиво, прекалено хубаво е за да е истина, не мислите ли?, но както се казва - ИМА САМО ЕДНА НАДЕЖДА, ТАЗИ НА СОБСТВЕНАТА ВОЛЯ.

Леле, колко сложна тема подхванахте, момичета. Така и не го разбрах това досега...

Е па както дойде

Възможно е да тръгнеш с някого само заради секса или за да докажеш нещо а след 1-2 месеца, когато опознаеш човека, да хлътнеш до уши по него.

Все пак за да се влюбя пълноценно трябва да познавам човека поне малко. Що за птица е, каква музика слуша, чете ли книги, може ли да ми върже 2 приказки насреща или ще си я държа вкъщи само за украса по купоните...

А любовта от пръв поглед не е точно любов... Тя е увличане по външни черти, излъчване, харизма, чар. Случва ми се почти всеки ден да видя някое момиче/жена, която да ми закове погледа и мислите на нея за известно време. Обикновено чалга типът не е може да го направи. Правят ми впечатление по-характерните лица и ако са съчетани с нестандартен цвят очи - направо не мога да сваля поглед, колкото и да мразя да се зазяпвам

Другият вариант е, че се влюбваш когато най-малко го очакваш в когото най-малко трябва да се влюбиш

А според вас има ли разлика в това да обичаш и да бъдеш влюбен. Според мен  едно е да си влюбен, а съвсем друго е да обичаш някого.

Наистина сте захванали страшна тема...Какво да ви кажа-при мен нещата стават постепенно. Нужно ми е известно време, за да "хлътна" по някого. Истината е,че външният вид много често лъже и подвежда. А едно такова влюбване от пръв поглед по-скоро бих определила като моментно увлечение, което най-вероятно би ми изиграло лоша шега накрая. Не си ли допадна като мислене и интереси с човека, забравете за любовта. Ще се стигне до мимолетно приключение and that's all.

Кога се влюбвам?За познаващите характерните черти на моята скромна зодия Близнаци няма да е изненада, ако кажа, че ние винаги търсим нещо ново и различно, предизвикателно и интересно...Така че, мога да се влюбя дори и в този момент, стига само да ми се изпречи на пътя подходящ субект

Ееех, темичка стара колкото света.....И ако досега имаше отговор на всички тези въпроси, ми то животът щеше да е тооолкова скучен. Но все пак искам първо да засегна въпроса на nasco-според мен има разлика между влюбването и любовта. При първото май май повече говори сърчицето, а после идва и разумът. Разните му там психолози и сексолози обичат да повтарят, че всички двойки в началото на връзката са склонни да се идеализират един друг. А може би всички сме го изпитвали-когато си влюбен за пореден път наистина летиш и смяташ, че човекът до теб е идеален. С времето, колкото по-близки ставате, толкова повече различия намирате един в друг. И тук вече идва любовта, според мен. Ако обичаш дори и недостатъците на другия-това вече е обич, при която се намесват и разумът и душата.

Случвало ми се е наистина да обожавам в човека до себе си дори такива неща, които у другите ми правят неприятно впечатление. За съжаление, (това се надявам все някога да го изсраста) при мен влюбването си е едно терзание на мисълта. Може би е от зодията Водолей, ама все премислям и премислям и все се питам-ама ТОВА ЛИ Е ЧОВЕКЪТ!

И от толкова мислене.....още съм само на търсенето!

Влюбването е лесно - по-интересно ми е кога и как то може да прерасне в любов. Какво задържа вниманието и усещането ви върху определен човек? На мен там ми е трудно.

Например мразя когато ми говорят клиширани и преценени фрази -изкуственото държане и поведение винаги прекъсва идеята ми за любов. С пардирането "виж ме к'ъв съм мъжкар " губи по точки веднага..За мен това е изкуствено поведение - как да има любов кто не се показва истинския човек

Друг любовен убиец е когато се тръгне да ми се хвърля на врата от втория ден. (Всеки ден заедно, чуване постоянно и есемеси през 2 минути) . А повечето са пристрастени към идеята да ми отнемат свободата и да се държат по този начин. Смятам, че за този тип мъже, няма значение дали съм аз или някоя друга, защото те искат просто да са с някой - да не са сами. Не мисля, че тяхното е любов, а чиста нужда

Е вярвайте ми колкото и влюбена да съм при тези две поведения няма начин да прерасне в любов.

Вас как ви задържат за втора-трета среща? Или какво ви секва ентусиазма за любов?

Фенче, ще си позволя да кача във фотогалерията си една мнооого красноречива картинка,описваща последните ти слова....

http://redfen.net/viewPhoto.php?fileID=1026

Бубе, надявам се, че не ми пожелаваш такава съдба

Голямата любов нахлува в живота ти с гръм и трясък,в най-неочаквания момент,без да си я търсил,без да си я повикал.Ако успееш да я отсееш от другите,мимолетните залитания,остава- за цял живот.И съществува-точно такава,каквато я е описал Виши...И съм убедена,че при всеки човек идва,в определен момент от живота му,но защо не се случва-това е отделна тема.Не вярвам в постепенното влюбване,то за мене е като свикването с даден проблем.,там трепетът е изместен за сметка на комфорта и удобството.Да,действително можеш да се приучиш да обичаш някого,например по-малката си сестричка,но Любовта е нещо по-различно,разтърсващо,грандиозно....Дай,Боже,всекиму...

Не,миличка,разбира се,че не ти пожелавам такава съдба!!!Просто един приятел ми я прати веднъж е реших,че е подходяща за темата,коята сме захванали

А относно това "Вас как ви задържат за втора-трета среща? Или какво ви секва ентусиазма за любов?" ще обобщя с няколко думи мнението си по въпроса. Първо, за да изляза с някого на втора среща, трябва, така да го кажа, човекът да е успял да ме впечатли на първата такава-да ми е станал интересен, да искам да го опозная повече и т.н. А на втория въпрос за секването на ентусиазма ще ми кажа,че за мен най-лошото е да се стигне до етапа "излизане по задължение", т.е. рутината, сивото ежедневие,липсата на разнообразие и преди всичко-убедеността на другия,че вече сте му притежание и не трябва да прави нищо, за да поддържа любовта, който си е извоювал преди време, но за коята някак няма желание да се бори да подхранва (или просто не се сеща,защото май това е проблемът на мъжете-не са досетливи толкова,колкото сме ние)....Пак се унесох в писане, но темата е толкова обширна,че няма да ни стигне цяла вечност,за да си изложим вижданията за нея...

Хайде и аз да се включа в тази така интересна тема на форума. Какво е ЛЮБОВТА? Тя е като щастието- а именно вечният стремеж, търсиш пътя към него цял живот. И когато го намериш просто се оставяш да те завладее. Любовта е вечна категория, тя има много лица и много форми. Ако си говорим за интимната любов и влюбването, то тя е много противоречива според мен. Едно предизвикателство. Дава различни индикации. Любовта е емоция-дълбока и неприкосновена, истинска. И всеки трябва да я изживее. Да да разбере, че съществува, че е жив. А когато боли от любов, значи е силна. Волна птица. Истинско желание за това да сте заедно, да сте едно цяло. Сякаш докосваш звездите, посягаша към слънцето, става ти горещо, изпепеляваш се, защото си ЩАСТЛИВ. ПО-КЪСНО ОТНОВО ЩЕ СЕ ВКЛЮЧА.

А, КОГА СЕ ВЛЮБВАМ ЛИ, КОГАТО СИ ПОИСКАМ?КОГАТО МИ Е ГОТИНО?

Мъжете се скатаха!  

Прераства в любов, когато всеки ден се убеждаваш, че няма по-добър от човека до теб. Когато приемаш странностите му с усмивка а не с раздразнение, когато като видиш, че ти звъни на телефона, на лицето ти сякаш слънце изгрява а не изражение на досада... Просто когато е минала еуфорията а ти си все още щастлив - тогава май е любов

П.П. Клишетата са мъжки силикон мисля аз(лаф на седмицата)

.....и дори мисълта за него те зарежда и дава сили ..и т.н.

Знам резултатът е страхотен. Ама пътя до там ми е мъгла, все има и осъзнати процеси. Кое точно качество, поведение провокира тези усещания се чудя за себе си...

Адски трудно е да задържиш любовта жива, трептяща и омагьосваща. Съвсем прави са мъдрите хора, които казват, че любовта всеки ден трябва да се калява, да се преоткрива, да се захранва, та дори и с една нежна думичка, един жест или усмивка. Може и да ви се струва клише, но това, различното отношение, напомнянето на човека до теб, че той е с нещо ценен и неповторим, е разковничето. Само така той/тя ще знае, че ти си му повече от приятел и повече от любовник. Защото ежедневието, рутината, битовизма и дребнавостта може да убият и най-горещите страсти и привличане. И когато страстта отшуми, доверието, обичта и нежността са тези, които поддържат любовта жива.

Не знам дали тази, изпепеляващата любов, може да е еднакво изпепеляваща и след месец, и след година и след 20 г. връзка. Сигурно има и дим, и пепел, и огън. Въпросът е да не й позволяваме да изтлее съвсем. А най-лесният и бърз път към това е да приемем човека до себе си за даденост. Това, вярвайте ми е краят. Тогава, дори без да се усещаме, спираме да го обичаме като ЕДИНСТВЕНИЯ. А още по-малко му напомняме, че е такъв за нас. И ставаме заменими.....

Като съм пуснала тази тема да си кажа и аз моето виждане по вапроса. Не можеш да усетиш кога се случва влюбването, но мисля че става изведнъж, привлича те като магнит. Не мога да си представя , че е възможно човек да се влюби постепенно, мисля че се заблуждава с такава любов. Искренно пожелавам на Wishmaster да намери и да му се случи тази истинска любов.

Влюбването е внезапно,светкавично и може да те помете,но не вярвам,че човек може да каже още на първата си среща с някого,че го обича...Някак нереално ми звучи...

Ани, мъжете не са се скатали, напротив, мисля, че написъх достатъчно задълбочено и аргументирано, виждането си за това да си влюбен и любовта като цяло. Разбира се, че има разлика от това да си влюбен и чувството любов. Любовта е следствие от влюбването, а повече от това, което съм написъл едва ли мога да добавя.

 Браво, точка за теб и поздравления :)

Когато бъде изпратен снайперистът Амур, моят стар познайник, тогава аз поемам огъня върху себе си. Сърцето ми е цялото на решето от неговите стрели.

Влюбването е светкавично, моментално и става единствено, когато е взаимно. Но все пак не всяко привличане е влюбване. Или поне при мен не е така. Привличат ме много мъже, но не съм влюбена в тях. И привличането се случва по-скоро постепенно. Случвало се е мъже, които познавам, но не съм забелязвала, да предизвикат интереса ми - постепенно и неусетно. Да видя в тях черти, които първоначално не са ми правили впечатление. Дори да ги поискам. Но това не ме кара да страдам, когато ги няма или да чертая розови истории с тях. Защото това не е влюбване. Влюбването е изумително, страстно, силно, без време за мислене. За мен е веднъж. Дано съм от късметлиите, на които им се случва по два пъти. 

Да обичаш означава че трябва да даваш, да разбираш ,и да прощаваш и да се примиряваш!

Този който успее да разбере и осъзнае принципите на любовта може да бъде защитен от най-лошото в любовта – раздялата!Но в повечето случаи любовта няма принципи .

Да усещаш любимия си и да знаеш, че тoй е надалеч – това е най-страшното! Страшно е, защото в такива моменти човек се чувства затворен в клетка, от която няма излизане, и бавно се самоизяжда вътрешно от това безсилие! Болката е голяма! Защо винаги любовта е свързана с много болка и тъга?

Идеалният вариант е да намериш липсващата част от себе си , своето ин-ян, своята половинка, липсващата част от теб за да получиш пълната хармония ... Искренно желая на всеки да я намери и да постигне своето щастие.

Подкрепям напълно гореизписаното! Но все пак се питам има ли я някъде тази идеална половинка-липсваща част от цялото ни или ние сме тези,които си създаваме образа на тази поливинка и я наслагваме над всеки новопоявил се субект пред полезрението ни?!И не става ли точно това причина за изводи от рода на "той/тя не е това,което търся"? И какво всъщност търсим?!

За влюбването ли-вижте във видеото Д2-Аз и Ти и ще разберете,всъщност ще го усетите...:)

Прав си,сърви-трудно такова нещо се описва,то се усеща

If you fall in river, there is a boat,
If you fall in well, there is rope,
But if you fall in love there is no hope.

/Ако паднеш в река, там има лодка,

Ако паднеш в кладенец, там има въже,

Но ако се влюбиш, там/тогава няма надежда (за спасение:)/